lips_of_angels (Ем)
164 5067
4.03.2010 г., 21:13 ч.

Лято 

  Поезия
703 0 15

Едно лято нашепва, че липсвам,

че ме няма по изгорелите пътища.

Аз дори не изрекох “обичам“,

но се влюбих в съня на една спътница.

Аз дори не почувствах морето.

Но прибрах шепа пясък за спомен,

шест-седем пожълтели портрета

на момчето, което ме помни.

 

А мечтите ми бягат в галоп

като бели изящни коне.

Скрих под якето знаците "Стоп".

Не, недей да протягаш ръце.

Мен хич не ме бива в прегръдките.

И дори не си спомням такива.

Имам навика все да си тръгвам,

преди да е свършила зимата.

 

Хич ме няма в горещите вечери.

След юни все се гоним със лятото,

все ме търси във нечии спомени.

А аз бягам ли... бягам от раните.

© Ем Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??