Хубаво и много истинско Tо беше
И Време сякаш спира и не вървеше
Очи в очи се взирахме
И силни мигове нарочно спирахме
Дълбоко ги таяхме
силни думи не изказвахме пестяхме
Знаехме че този миг от нас ще отлети
И несподелена някъде в сърцето тя дълбоко ще заспи
Но остана нещичко Уви...
За да срещне Бог отново двамата приятели добри - две сродни искрени души
И както каза ти нещичко което миг от спомен - записан във Сърцето