12.09.2012 г., 15:15

Лято 2012

640 0 1

Хубаво и много истинско Tо беше 

И Време сякаш спира  и не вървеше

 

Очи в очи се взирахме 

И силни мигове нарочно спирахме

 

Дълбоко ги таяхме

силни думи не изказвахме пестяхме

 

 Знаехме  че този миг от нас ще отлети 

И несподелена някъде в сърцето тя дълбоко ще заспи 

 

Но остана нещичко Уви...

За да срещне Бог отново двамата приятели добри - две сродни искрени души 

И както каза ти нещичко което миг от спомен - записан във Сърцето 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Майкъл Ф Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...