Хубаво и много истинско Tо беше 

И Време сякаш спира  и не вървеше

Очи в очи се взирахме 

И силни мигове нарочно спирахме

Дълбоко ги таяхме

силни думи не изказвахме пестяхме

 Знаехме  че този миг от нас ще отлети 

И несподелена някъде в сърцето тя дълбоко ще заспи 

Но остана нещичко Уви...

За да срещне Бог отново двамата приятели добри - две сродни искрени души 

И както каза ти нещичко което миг от спомен - записан във Сърцето