Sep 12, 2012, 3:15 PM

Лято 2012

  Poetry » Love
639 0 1

Хубаво и много истинско Tо беше 

И Време сякаш спира  и не вървеше

 

Очи в очи се взирахме 

И силни мигове нарочно спирахме

 

Дълбоко ги таяхме

силни думи не изказвахме пестяхме

 

 Знаехме  че този миг от нас ще отлети 

И несподелена някъде в сърцето тя дълбоко ще заспи 

 

Но остана нещичко Уви...

За да срещне Бог отново двамата приятели добри - две сродни искрени души 

И както каза ти нещичко което миг от спомен - записан във Сърцето 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Майкъл Ф All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...