27 may 2007, 10:30

Лято

  Poesía
621 0 1
Отмина слънчевото лято,
като птица отлетя,
с него литна любовта,
горяща в нашите сърца.

Отидоха си дните,
когато двама с теб седяхме
в парка под брезите
и нежни думи си шептяхме.

Есен е сега
и зимата не е далеч
и нашите сърца
ще станат като бучки лед.

Но знай, че аз винаги ще пазя
искрицата на нашето лято
и моето сърце ще бие
винаги от любов горящо.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йорданка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Винаги нека има любов в сърцето ти, макар да бучка лед!

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...