May 27, 2007, 10:30 AM

Лято

  Poetry
619 0 1
Отмина слънчевото лято,
като птица отлетя,
с него литна любовта,
горяща в нашите сърца.

Отидоха си дните,
когато двама с теб седяхме
в парка под брезите
и нежни думи си шептяхме.

Есен е сега
и зимата не е далеч
и нашите сърца
ще станат като бучки лед.

Но знай, че аз винаги ще пазя
искрицата на нашето лято
и моето сърце ще бие
винаги от любов горящо.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Винаги нека има любов в сърцето ти, макар да бучка лед!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...