4 ene 2009, 11:24

Лято 

  Poesía
495 0 7

              ЛЯТО

Жега! Небето със земята се слива -

сянката куче – език е изплезила.

Плясва след миг гугутката сива.

Слънцето молим сега да залезе.

Заплетена сякаш в слънчеви мрежи,

земята блести до огнено бяло.

И ражда се някой. С вика си бележи,

че животът има ново начало…

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Как обичам лято и жега...
    Поздрави за хубавия стих!
  • Картината е стахотна, веднага си я представих, даже настъхнах!
    Какво ще кажеш, ако не членуващ небето , земята и сянката? Защото , при пъвете две думи с член , думата трябва да е сливат!Пробвай така с по голяма пауза!
    Жега!... Небе със земя се слива -
    сянка- куче ,език е изплезила
    PS Просто давам мнение !!!
  • и ти ли за лято бленуваш...хубаво е, приятелю!
  • Хареса ми!
    Поздрави!
  • поетът си е поет! Много хубаво - като избликване ! Поздрав !
  • Много ми хареса!Поздрави!
  • Прекрасно, Мимо! Огнено бял стих си написал! Прегръдка!
Propuestas
: ??:??