Лято
ЛЯТО
Жега! Небето със земята се слива -
сянката куче – език е изплезила.
Плясва след миг гугутката сива.
Слънцето молим сега да залезе.
Заплетена сякаш в слънчеви мрежи,
земята блести до огнено бяло.
И ражда се някой. С вика си бележи,
че животът има ново начало…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мимо Николов Все права защищены