Jan 4, 2009, 11:24 AM

Лято

  Poetry
653 0 7

              ЛЯТО

Жега! Небето със земята се слива -

сянката куче – език е изплезила.

Плясва след миг гугутката сива.

Слънцето молим сега да залезе.

Заплетена сякаш в слънчеви мрежи,

земята блести до огнено бяло.

И ражда се някой. С вика си бележи,

че животът има ново начало…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Как обичам лято и жега...
    Поздрави за хубавия стих!
  • Картината е стахотна, веднага си я представих, даже настъхнах!
    Какво ще кажеш, ако не членуващ небето , земята и сянката? Защото , при пъвете две думи с член , думата трябва да е сливат!Пробвай така с по голяма пауза!
    Жега!... Небе със земя се слива -
    сянка- куче ,език е изплезила
    PS Просто давам мнение !!!
  • и ти ли за лято бленуваш...хубаво е, приятелю!
  • Хареса ми!
    Поздрави!
  • поетът си е поет! Много хубаво - като избликване ! Поздрав !

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...