4.01.2009 г., 11:24

Лято

650 0 7

              ЛЯТО

Жега! Небето със земята се слива -

сянката куче – език е изплезила.

Плясва след миг гугутката сива.

Слънцето молим сега да залезе.

Заплетена сякаш в слънчеви мрежи,

земята блести до огнено бяло.

И ражда се някой. С вика си бележи,

че животът има ново начало…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Как обичам лято и жега...
    Поздрави за хубавия стих!
  • Картината е стахотна, веднага си я представих, даже настъхнах!
    Какво ще кажеш, ако не членуващ небето , земята и сянката? Защото , при пъвете две думи с член , думата трябва да е сливат!Пробвай така с по голяма пауза!
    Жега!... Небе със земя се слива -
    сянка- куче ,език е изплезила
    PS Просто давам мнение !!!
  • и ти ли за лято бленуваш...хубаво е, приятелю!
  • Хареса ми!
    Поздрави!
  • поетът си е поет! Много хубаво - като избликване ! Поздрав !

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...