13 may 2010, 15:43

Лято 

  Poesía » Del paisaje
674 0 0
И лятото над нас ръце разпери,
усмивките си ни предложи нежно,
и ментата се сипеше небрежно,
гарнирана с любов, усмивки благи.
И хората се молеха спонтанно
на слънцето и хубавото време.
И моето сърце, сърце от камък,
усмихна ти се шантаво, небрежно,
и слънчеви ръце към теб отправи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Енея Ендимион Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??