13 may 2010, 15:43

Лято 

  Poesía » Del paisaje
621 0 0

И лятото над нас ръце разпери,  

усмивките си ни предложи нежно, 

 

и ментата се сипеше небрежно,  

гарнирана с любов, усмивки благи. 

 

И хората се молеха спонтанно  

на слънцето и хубавото време.  

 

И моето сърце, сърце от камък, 

усмихна ти се шантаво, небрежно,

и слънчеви ръце към теб отправи.  

© Енея Ендимион Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??