Лято
848
0
0
И лятото над нас ръце разпери,
усмивките си ни предложи нежно,
и ментата се сипеше небрежно,
гарнирана с любов, усмивки благи.
И хората се молеха спонтанно
на слънцето и хубавото време.
И моето сърце, сърце от камък,
усмихна ти се шантаво, небрежно,
и слънчеви ръце към теб отправи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Енея Ендимион Todos los derechos reservados
