Лято
842
0
0
И лятото над нас ръце разпери,
усмивките си ни предложи нежно,
и ментата се сипеше небрежно,
гарнирана с любов, усмивки благи.
И хората се молеха спонтанно
на слънцето и хубавото време.
И моето сърце, сърце от камък,
усмихна ти се шантаво, небрежно,
и слънчеви ръце към теб отправи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Енея Ендимион Всички права запазени
