13.05.2010 г., 15:43 ч.

Лято 

  Поезия » Пейзажна
513 0 0

И лятото над нас ръце разпери,  

усмивките си ни предложи нежно, 

 

и ментата се сипеше небрежно,  

гарнирана с любов, усмивки благи. 

 

И хората се молеха спонтанно  

на слънцето и хубавото време.  

 

И моето сърце, сърце от камък, 

усмихна ти се шантаво, небрежно,

и слънчеви ръце към теб отправи.  

© Енея Ендимион Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??