На улицата селска вятърът изтича.

Застана бос до пътното дърво,

в клоните се покатери 

и хукна, дявол знае накъде.

И бистър ден ми смигна,

надеждата в ухото ми изсмя се -

давай, все едно е накъде...

Погледнах вляво, вдясно и встрани 

и чух гласчетата на моите джуджета -

на трите ми цветчета

и тръгнах пак направо  -

към дървената порта на баща ми.

И плисна ме в душата ми вода.

Течеше старата чешма 

и шест ръце усърдно цапаха прането.

Протегна лапа старото ни куче,

измита козината му блестеше, 

отнякъде изскочи вятърът

и метна тънкото си ласо,

оплете ни в едно с децата, кучето, водата...

Течеше бистър ден за джуджетата и мен.