На улицата селска вятърът изтича.
Застана бос до пътното дърво,
в клоните се покатери
и хукна, дявол знае накъде.
И бистър ден ми смигна,
надеждата в ухото ми изсмя се -
давай, все едно е накъде...
Погледнах вляво, вдясно и встрани
и чух гласчетата на моите джуджета -
на трите ми цветчета
и тръгнах пак направо -
към дървената порта на баща ми. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up