Nov 30, 2012, 1:37 PM

Лято

  Poetry
579 0 0

На улицата селска вятърът изтича.

Застана бос до пътното дърво,

в клоните се покатери 

и хукна, дявол знае накъде.

И бистър ден ми смигна,

надеждата в ухото ми изсмя се -

давай, все едно е накъде...

Погледнах вляво, вдясно и встрани 

и чух гласчетата на моите джуджета -

на трите ми цветчета

и тръгнах пак направо  -

към дървената порта на баща ми.

И плисна ме в душата ми вода.

Течеше старата чешма 

и шест ръце усърдно цапаха прането.

Протегна лапа старото ни куче,

измита козината му блестеше, 

отнякъде изскочи вятърът

и метна тънкото си ласо,

оплете ни в едно с децата, кучето, водата...

Течеше бистър ден за джуджетата и мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Тинчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...