25 ago 2006, 10:11

Лято и зима...

  Poesía
818 0 1
Лятото си ти, любими...
Горещо лято с много цветя.
Страстни емоции и мечти красиви,
и най-вече обич в нашите сърца.

Но нека лятото не свършва с нашата любов.
Всичко беше прекрасно, нима вече не мога да те нацелувам?
Нека надеждата не умре с денят нов,
не ще успея с теб да се сбогувам...



Ето, че зимата настъпва
и безмилостно обичта ни на парчета я строшава.
Но ръката ми от теб не се отдръпва,
и нови вълшебства подарява...

Сняг затрупва нашите мечти,
и двамата със теб оставаме бездомни.
Слели погледи един в друг са нашите очи...
Не ни плашат препятствия огромни...


И зимата не ще угаси слънцето ни жарко...
което грее силно в нашите сърца.
Никой студ не може да заличи следата ни ярка...
Защото зимата не може да победи лятото и любовта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Матеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Идеята е много хубава!
    Напиши го само в 2-3 куплета, махни излишното и ще стане чудесно!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....