Лятото си ти, любими...
Горещо лято с много цветя.
Страстни емоции и мечти красиви,
и най-вече обич в нашите сърца.

Но нека лятото не свършва с нашата любов.
Всичко беше прекрасно, нима вече не мога да те нацелувам?
Нека надеждата не умре с денят нов,
не ще успея с теб да се сбогувам...



Ето, че зимата настъпва
и безмилостно обичта ни на парчета я строшава.
Но ръката ми от теб не се отдръпва,
и нови вълшебства подарява...

Сняг затрупва нашите мечти,
и двамата със теб оставаме бездомни.
Слели погледи един в друг са нашите очи...
Не ни плашат препятствия огромни...


И зимата не ще угаси слънцето ни жарко...
което грее силно в нашите сърца.
Никой студ не може да заличи следата ни ярка...
Защото зимата не може да победи лятото и любовта...