25 авг. 2006 г., 10:11

Лято и зима...

817 0 1
Лятото си ти, любими...
Горещо лято с много цветя.
Страстни емоции и мечти красиви,
и най-вече обич в нашите сърца.

Но нека лятото не свършва с нашата любов.
Всичко беше прекрасно, нима вече не мога да те нацелувам?
Нека надеждата не умре с денят нов,
не ще успея с теб да се сбогувам...



Ето, че зимата настъпва
и безмилостно обичта ни на парчета я строшава.
Но ръката ми от теб не се отдръпва,
и нови вълшебства подарява...

Сняг затрупва нашите мечти,
и двамата със теб оставаме бездомни.
Слели погледи един в друг са нашите очи...
Не ни плашат препятствия огромни...


И зимата не ще угаси слънцето ни жарко...
което грее силно в нашите сърца.
Никой студ не може да заличи следата ни ярка...
Защото зимата не може да победи лятото и любовта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Матеева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Идеята е много хубава!
    Напиши го само в 2-3 куплета, махни излишното и ще стане чудесно!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...