13 ago 2014, 15:13

Лято мое 

  Poesía » Del paisaje
273 0 2

Ах! Къде си, лято мое?

Няма те от сто лета!

Като птиче във усое

чезне твоята следа.

 

Вече зима ме затрупа -

на главата имам сняг.

Свивам се във таз хралупа

и съм все на този бряг.

 

Слънцето ми ниско пада

и не срещам топъл лъч.

Всяка клетка в мене страда...

Недочувам лятна глъч.

 

Само спомени изгарят

мръзнещата ми душа.

И надеждите прегарят

пак със теб да се теша.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ритъм, добре изграден стих, настроение...
    поздравявам ви!
  • "Само спомени изгарят

    мръзнещата ми душа.

    И надеждите прегарят

    пак със теб да се теша."
    ------------------------------------------------------
    Щом в сърцето е останал красив спомен
    за отминали щастливи дни, значи не си
    живял напразно. В живота винаги се
    редуват радост след тъга, затова пожелавам
    на лирическия да вярва, че по-доброто
    винаги предстои ... ПОЗДРАВИ!
Propuestas
: ??:??