Ах! Къде си, лято мое?
Няма те от сто лета!
Като птиче във усое
чезне твоята следа.
Вече зима ме затрупа -
на главата имам сняг.
Свивам се във таз хралупа
и съм все на този бряг.
Слънцето ми ниско пада
и не срещам топъл лъч.
Всяка клетка в мене страда...
Недочувам лятна глъч.
Само спомени изгарят
мръзнещата ми душа.
И надеждите прегарят
пак със теб да се теша.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
