Ах! Къде си, лято мое?
Няма те от сто лета!
Като птиче във усое
чезне твоята следа.
Вече зима ме затрупа -
на главата имам сняг.
Свивам се във таз хралупа
и съм все на този бряг.
Слънцето ми ниско пада
и не срещам топъл лъч.
Всяка клетка в мене страда...
Недочувам лятна глъч.
Само спомени изгарят
мръзнещата ми душа.
И надеждите прегарят
пак със теб да се теша.
© Никола Апостолов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
