13.08.2014 г., 15:13

Лято мое

469 0 2

Ах! Къде си, лято мое?

Няма те от сто лета!

Като птиче във усое

чезне твоята следа.

 

Вече зима ме затрупа -

на главата имам сняг.

Свивам се във таз хралупа

и съм все на този бряг.

 

Слънцето ми ниско пада

и не срещам топъл лъч.

Всяка клетка в мене страда...

Недочувам лятна глъч.

 

Само спомени изгарят

мръзнещата ми душа.

И надеждите прегарят

пак със теб да се теша.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ритъм, добре изграден стих, настроение...
    поздравявам ви!
  • "Само спомени изгарят

    мръзнещата ми душа.

    И надеждите прегарят

    пак със теб да се теша."
    ------------------------------------------------------
    Щом в сърцето е останал красив спомен
    за отминали щастливи дни, значи не си
    живял напразно. В живота винаги се
    редуват радост след тъга, затова пожелавам
    на лирическия да вярва, че по-доброто
    винаги предстои ... ПОЗДРАВИ!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...