koli4a (Никола Апостолов) koli4a (Никола Апостолов)
21 1.4K
13.08.2014 г., 15:13

Лято мое

463 0 2

Ах! Къде си, лято мое?

Няма те от сто лета!

Като птиче във усое

чезне твоята следа.

 

Вече зима ме затрупа -

на главата имам сняг.

Свивам се във таз хралупа

и съм все на този бряг.

 

Слънцето ми ниско пада

и не срещам топъл лъч.

Всяка клетка в мене страда...

Недочувам лятна глъч.

 

Само спомени изгарят

мръзнещата ми душа.

И надеждите прегарят

пак със теб да се теша.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • rozza (Радка Миндова)
    rozza (Радка Миндова)
    ритъм, добре изграден стих, настроение...
    поздравявам ви!
  • Rimoza (Кръстина Тодорова)
    Rimoza (Кръстина Тодорова)
    "Само спомени изгарят

    мръзнещата ми душа.

    И надеждите прегарят

    пак със теб да се теша."
    ------------------------------------------------------
    Щом в сърцето е останал красив спомен
    за отминали щастливи дни, значи не си
    живял напразно. В живота винаги се
    редуват радост след тъга, затова пожелавам
    на лирическия да вярва, че по-доброто
    винаги предстои ... ПОЗДРАВИ!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0