10 jun 2019, 8:46

Лято мое 

  Poesía
423 2 5

И ето го, със звънката си песен,

на птици и щурци от радост луди.

Животът даже става сякаш лесен

и чувствата по-весели, по-други.

 

Ех, Лято мое – извор на наслада,

обгръщаш ни със топлина до крайност.

Забравили житейските прегради,

потъваме във твоята омайност.

 

Не искам да си лягам …до октомври,

защото твойте нощи са щастливи,

с дихания и страсти непокорни,

и с мигове вълшебно – закачливи.

 

С морето, със градините, с полята,

безкрайно запленяваш ни и молим,

дари ни с мека слънчева позлата

и със дъги в небесните простори.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??