Лято мое
И ето го, със звънката си песен,
на птици и щурци от радост луди.
Животът даже става сякаш лесен
и чувствата по-весели, по-други.
Ех, Лято мое – извор на наслада,
обгръщаш ни със топлина до крайност.
Забравили житейските прегради,
потъваме във твоята омайност.
Не искам да си лягам …до октомври,
защото твойте нощи са щастливи,
с дихания и страсти непокорни,
и с мигове вълшебно – закачливи.
С морето, със градините, с полята,
безкрайно запленяваш ни и молим,
дари ни с мека слънчева позлата
и със дъги в небесните простори.
© Данаил Таков All rights reserved.
