Казват, че лятото си отива.
Аз събирам още усмивки
Наивно по детски си пазя твоите целувки.
Казват, че денят намалява.
За мен и теб, тогава слънцето изгрява.
Усещам пàри ни още в сърцата, любовта ни позната.
Тичам още сред полята, играя си с цветятя.
Знам, ако свърши това,

ще си запаля огън през ноща

и ще си измисля лято след есента,

ще си направя венец на лунна светлина,

и ще се топля със спомена за буйната река.

Ще съм вечно изгоряла от теб и твоята душа.

Не, не ми е нужно лято,

то е просто сезон.
Нужен си ми ти, да се оглеждам завинаги във твоите очи.