Лято след есента
Казват, че лятото си отива.
Аз събирам още усмивки
Наивно по детски си пазя твоите целувки.
Казват, че денят намалява.
За мен и теб, тогава слънцето изгрява.
Усещам пàри ни още в сърцата, любовта ни позната.
Тичам още сред полята, играя си с цветятя.
Знам, ако свърши това,
ще си запаля огън през ноща
и ще си измисля лято след есента,
ще си направя венец на лунна светлина,
и ще се топля със спомена за буйната река.
Ще съм вечно изгоряла от теб и твоята душа.
Не, не ми е нужно лято,
то е просто сезон.
Нужен си ми ти, да се оглеждам завинаги във твоите очи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мила Все права защищены
