5 mar 2009, 12:07

Лятото

  Poesía » Otra
793 0 8
Кипи живот... Светът безкраен.
А ти си в лятото
навред.
И Баба Мравка те изравя,
пчеличката те прави мед.

И облакът ще те накърми,
както кобилата
жребче.
През теб реката, с тайни пълна,
от тайна – в тайната тече.

Но лятото е тук. Остава
докрай в окото ти,
защото
един кълвач го приковава
като картина на дървото.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ох толкова е хубаво-о!!!
  • Искрено благодаря на всички!
    Да ви е пролетно!!!
    Утре - другото пролетно стихче. Докато)))
    Думите са най-слабото, най-безсилното нещо, но понякога - най-силното.
    За това НЯКОГА! С много, много, много надежда за всички!
    Бъдете!

  • Как ми се иска да мога да го нарисувам! Но понякога само думите са достатъчни! Красива приказка! Поздравявам те искрено!
  • Райсън , твоите стихове лекуват , поне върху мен имат такова въздействие ! Поздрави и пращай от вълшебството на твоята душа !
  • Винаги си оригинален, Райсън.
    И без името ще те позная.
    Привет!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...