Лятото
Аз съм лятото.
Ясно-синьо изгрявам,
а очите ми зеленeят.
Като житен клас се склонявам.
Като глухарче се пилея.
Ти си лятото.
Огнено-златно залязваш,
от ръцете ти жега лъхва.
Нощем мълнии те прорязват.
Като път пред прага въздъхваш.
Ние сме лятото –
дълга целувка на пясъка.
Една лятна луна търкаляме.
Без да бързаме, просто ей така,
около себе си обикаляме.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Диана Илиева Todos los derechos reservados
