23.08.2011 г., 22:31

Лятото

791 0 2

Аз съм лятото.

Ясно-синьо изгрявам,

а очите ми зеленeят.

Като житен клас се склонявам.

Като глухарче се пилея.

 

Ти си лятото.

Огнено-златно залязваш,

от ръцете ти жега лъхва.

Нощем мълнии те прорязват.

Като път пред прага въздъхваш.

 

Ние сме лятото –

дълга целувка на пясъка.

Една лятна луна търкаляме.

Без да бързаме, просто ей така,

около себе си обикаляме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...