Аз съм лятото.
Ясно-синьо изгрявам,
а очите ми зеленeят.
Като житен клас се склонявам.
Като глухарче се пилея.
Ти си лятото.
Огнено-златно залязваш,
от ръцете ти жега лъхва.
Нощем мълнии те прорязват.
Като път пред прага въздъхваш.
Ние сме лятото –
дълга целувка на пясъка.
Една лятна луна търкаляме.
Без да бързаме, просто ей така,
около себе си обикаляме.
© Диана Илиева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
