Аз съм лятото.
Ясно-синьо изгрявам,
а очите ми зеленeят.
Като житен клас се склонявам.
Като глухарче се пилея.
Ти си лятото.
Огнено-златно залязваш,
от ръцете ти жега лъхва.
Нощем мълнии те прорязват.
Като път пред прага въздъхваш.
Ние сме лятото –
дълга целувка на пясъка.
Една лятна луна търкаляме.
Без да бързаме, просто ей така,
около себе си обикаляме.
© Диана Илиева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
