Лятото, лятото...

Лятото, лятото... 
 

Лятото, лятото печена житена пита-
търкулна се пак през нивите
и дните останаха есенно тихи. 
На залеза седна и пръсна в мисли боите.

Остана ми още късче от хляба
на топлите нощи и макови дни, 
с тях ще поседна в зимата бяла
и ще храня птици на юга в моите очи.

И когато вятър разпръска листата
от клоните и ги превърне във шума,
всички стари одежди съблича душата ми
и лятото топло пише дума, след дума

Ще чета на живота сезоните-
моите пътища тъкани  с бяла коприна, 
за любовта на летните спомени
и питата печена. През зимата да премина!