Лятото, лятото...
595
0
0
Лятото, лятото...
Лятото, лятото печена житена пита-
търкулна се пак през нивите
и дните останаха есенно тихи.
На залеза седна и пръсна в мисли боите.
Остана ми още късче от хляба
на топлите нощи и макови дни,
с тях ще поседна в зимата бяла
и ще храня птици на юга в моите очи.
И когато вятър разпръска листата
от клоните и ги превърне във шума,
всички стари одежди съблича душата ми
и лятото топло пише дума, след дума
Ще чета на живота сезоните-
моите пътища тъкани с бяла коприна,
за любовта на летните спомени
и питата печена. През зимата да премина!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елеонора Крушева Все права защищены
