Лятото си тръгна

7 dic 2012, 19:24

Poesía » Otra

594 0 2

Лятото си тръгна, ей така на шега

и крачейки босонога в пороя,

се изгуби в тая гъста мъгла,

предвещаваща белотата на зноя.

А споменът топъл, в мидичка скрит,

надежда под клепачите ми събира,

щом чрез нея светът така е открит,

ще последвам безкрайната и слънчева диря.

За да я сънувам сред тия прекрасни звезди,

изгрели под сияйния свод на дъгата.

Една чайка остана в мен да кръжи,

дочула моряшката песен, позната.

С обич тя разтваря самотни крила,

за да те догони, мое слънчево лято.

Ти, която можеш да сбъдваш всяка мечта,

подари и едно семенце свято!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.