Лятото си тръгна, ей така на шега
и крачейки босонога в пороя,
се изгуби в тая гъста мъгла,
предвещаваща белотата на зноя.
А споменът топъл, в мидичка скрит,
надежда под клепачите ми събира,
щом чрез нея светът така е открит,
ще последвам безкрайната и слънчева диря.
За да я сънувам сред тия прекрасни звезди,
изгрели под сияйния свод на дъгата.
Една чайка остана в мен да кръжи,
дочула моряшката песен, позната. ...