Лятото във мен узря
Тази вечер по неволя
скитам и се питам пак -
как понякога съм твоя,
как понякога си слаб.
Лятото във мен узря
и почувствах сладостта му.
Иде краят му, прозрях -
свърши всичко рано, рано.
А още топло е навън.
Задръж го, лято, задръж!
Да посънувам нежен сън
и обичта на този мъж...
С ръце от слънчеви лъчи,
галещи така усилно...
И двамата очи в очи
се изгаряхме взаимно...
Силни в своята слабост,
мигновена, споделена...
Носеше ни тази радост,
дето есента отнема...
Пак ще бъде лято, пак!
Сезоните се сменят...
И пак ще се почувстваш слаб,
в мен очите ти ще тлеят.
Лятото във мен узря,
със сок плодовете напълни.
Често слабата съм аз,
но понякога мой си и ти...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
