Тази вечер по неволя
скитам и се питам пак -
как понякога съм твоя,
как понякога си слаб.
Лятото във мен узря
и почувствах сладостта му.
Иде краят му, прозрях -
свърши всичко рано, рано.
А още топло е навън.
Задръж го, лято, задръж!
Да посънувам нежен сън
и обичта на този мъж... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse