Aug 29, 2008, 9:45 PM

Лятото във мен узря

  Poetry » Other
797 0 11

Тази вечер по неволя
скитам и се питам пак -
как понякога съм твоя,
как понякога си слаб.

 

Лятото във мен узря
и почувствах сладостта му.
Иде краят му, прозрях -
свърши всичко рано, рано.

 

А още топло е навън.
Задръж го, лято, задръж!
Да посънувам нежен сън
и обичта на този мъж...

 

С ръце от слънчеви лъчи,
галещи така усилно...
И двамата очи в очи
се изгаряхме взаимно...

 

Силни в своята слабост,
мигновена, споделена...
Носеше ни тази радост,
дето есента отнема...

 

Пак ще бъде лято, пак!
Сезоните се сменят...
И пак ще се почувстваш слаб,
в мен очите ти ще тлеят.

 

Лятото във мен узря,
със сок плодовете напълни.
Често слабата съм аз,
но понякога мой си и ти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пълно с ведрина - благодаря! Поздрави, Кате!
  • Много хубав стих!!!Поздрав!!!
  • Носеше ни тази радост,
    дето есента отнема...

    Много харесах!
  • Поздравления, Катя!
  • И аз се извинявам за отклонението, но, Елмира, не е важно дали всички знаят или не от кого е стихът в коментара ти. Никой не казва, че си искала да си го присвоиш. Твоите стихове са си в твоя профил, но това не изключва да искаш да поместиш части то тях в свои коментари. Просто е редно на цитатите да се слагат кавички, а отдолу да присъства името на автора. В случай, че все пак някой за първи път го чете и от уважене към твореца. И още - стихът не се казва "Не можах да бъда..." Всъщност е безименен, а оригиналният цитат е следния:

    "Няма да има пролетни мълнии,
    ЮЛСКИ ГОРЕЩНИЦИ няма да има..."

    Кат, песенна композиция! Поздрав!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...