Лятото във мен узря
Тази вечер по неволя
скитам и се питам пак -
как понякога съм твоя,
как понякога си слаб.
Лятото във мен узря
и почувствах сладостта му.
Иде краят му, прозрях -
свърши всичко рано, рано.
А още топло е навън.
Задръж го, лято, задръж!
Да посънувам нежен сън
и обичта на този мъж...
С ръце от слънчеви лъчи,
галещи така усилно...
И двамата очи в очи
се изгаряхме взаимно...
Силни в своята слабост,
мигновена, споделена...
Носеше ни тази радост,
дето есента отнема...
Пак ще бъде лято, пак!
Сезоните се сменят...
И пак ще се почувстваш слаб,
в мен очите ти ще тлеят.
Лятото във мен узря,
със сок плодовете напълни.
Често слабата съм аз,
но понякога мой си и ти...
© Катя Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Пълно с ведрина - благодаря! Поздрави, Кате!
-
Много хубав стих!!!Поздрав!!!
-
Носеше ни тази радост,
дето есента отнема...
Много харесах! -
Поздравления, Катя!
-
И аз се извинявам за отклонението, но, Елмира, не е важно дали всички знаят или не от кого е стихът в коментара ти. Никой не казва, че си искала да си го присвоиш. Твоите стихове са си в твоя профил, но това не изключва да искаш да поместиш части то тях в свои коментари. Просто е редно на цитатите да се слагат кавички, а отдолу да присъства името на автора. В случай, че все пак някой за първи път го чете и от уважене към твореца. И още - стихът не се казва "Не можах да бъда..." Всъщност е безименен, а оригиналният цитат е следния:
"Няма да има пролетни мълнии,
ЮЛСКИ ГОРЕЩНИЦИ няма да има..."
Кат, песенна композиция! Поздрав! -
Благодаря, пипи87! Рени, извинена си за отклонението
:р, благодоря и на двете ви с Елмира!
Пенко, колко фурни с хляб има да изям още...
Таня и Маги, мерси и много усмивки за вас -
прекрасно е...с обич, Катя.
-
Вълнуващ стих!!!Поздравчета!!!
-
Хубаво е, харесва ми!... Леееекичко недоизпипанко на места, но и в това има чар...
-
Мисля, че всички знаят, че стихът е на Станка Пенчева и че се казва "Не можах да бъда"
Моите творби са си публикувани под "Елмира Митева" или "Heart_of_Fire" - на който както му харесва
Катя, още веднъж - много ти е хубав стихът! -
Понякога есента е по-сладка от лятото...
А и тогава:
Няма да има пролетни мълнии,
летни горещини няма да има:
със кротка нежност ще те изпълня,
с ябълков дъх и със нещо без име.
Сякаш с леки есенни паяжини
ще те оплета целия...
И една сутрин ще видиш смаян:
сняг е паднал.
И ние сме побелели...
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
