30 jul 2009, 16:27

Лъч от радостта

  Poesía
594 1 5


Къде е моето начало,

къде е моята мечта?

Къде е трепетът от тази радост,

къде е онзи лъч от първата зора?


Аз знам - ей там някъде са скрити,

мълчаливо гледат те към мен.

Аз знам - някога ще ги открия

и ще бъда белия гълъб,

който ще прелита в този ден.


Знам, сега не трябва да тъжа,

в очите си сълзите да скрия,

но сърцето бие като камбана,

сякаш е угаснала свещ в този храм -

безпощадно се моли и зове

да запали светлините на невиността и доброто

и да ги опази там до век и вам.


Сега не трябва да се предам,

ще се боря с нокти до кръв,

ще се боря за усмивката си свята

и ще бъда в борбата пръв,

който се бори за свободата 

и за зрънце от любовта,

която в душата ще изникне и ще направи чудеса,

ще премахне всяка сълза

и на очите ще дари онзи лъч от радостта.
   
  Милан Милев


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милан Милев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...