Jul 30, 2009, 4:27 PM

Лъч от радостта

  Poetry
593 1 5


Къде е моето начало,

къде е моята мечта?

Къде е трепетът от тази радост,

къде е онзи лъч от първата зора?


Аз знам - ей там някъде са скрити,

мълчаливо гледат те към мен.

Аз знам - някога ще ги открия

и ще бъда белия гълъб,

който ще прелита в този ден.


Знам, сега не трябва да тъжа,

в очите си сълзите да скрия,

но сърцето бие като камбана,

сякаш е угаснала свещ в този храм -

безпощадно се моли и зове

да запали светлините на невиността и доброто

и да ги опази там до век и вам.


Сега не трябва да се предам,

ще се боря с нокти до кръв,

ще се боря за усмивката си свята

и ще бъда в борбата пръв,

който се бори за свободата 

и за зрънце от любовта,

която в душата ще изникне и ще направи чудеса,

ще премахне всяка сълза

и на очите ще дари онзи лъч от радостта.
   
  Милан Милев


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милан Милев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...