30 июл. 2009 г., 16:27

Лъч от радостта

595 1 5


Къде е моето начало,

къде е моята мечта?

Къде е трепетът от тази радост,

къде е онзи лъч от първата зора?


Аз знам - ей там някъде са скрити,

мълчаливо гледат те към мен.

Аз знам - някога ще ги открия

и ще бъда белия гълъб,

който ще прелита в този ден.


Знам, сега не трябва да тъжа,

в очите си сълзите да скрия,

но сърцето бие като камбана,

сякаш е угаснала свещ в този храм -

безпощадно се моли и зове

да запали светлините на невиността и доброто

и да ги опази там до век и вам.


Сега не трябва да се предам,

ще се боря с нокти до кръв,

ще се боря за усмивката си свята

и ще бъда в борбата пръв,

който се бори за свободата 

и за зрънце от любовта,

която в душата ще изникне и ще направи чудеса,

ще премахне всяка сълза

и на очите ще дари онзи лъч от радостта.
   
  Милан Милев


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милан Милев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...