30.07.2009 г., 16:27

Лъч от радостта

596 1 5


Къде е моето начало,

къде е моята мечта?

Къде е трепетът от тази радост,

къде е онзи лъч от първата зора?


Аз знам - ей там някъде са скрити,

мълчаливо гледат те към мен.

Аз знам - някога ще ги открия

и ще бъда белия гълъб,

който ще прелита в този ден.


Знам, сега не трябва да тъжа,

в очите си сълзите да скрия,

но сърцето бие като камбана,

сякаш е угаснала свещ в този храм -

безпощадно се моли и зове

да запали светлините на невиността и доброто

и да ги опази там до век и вам.


Сега не трябва да се предам,

ще се боря с нокти до кръв,

ще се боря за усмивката си свята

и ще бъда в борбата пръв,

който се бори за свободата 

и за зрънце от любовта,

която в душата ще изникне и ще направи чудеса,

ще премахне всяка сълза

и на очите ще дари онзи лъч от радостта.
   
  Милан Милев


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милан Милев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...