30.07.2009 г., 16:27

Лъч от радостта

597 1 5


Къде е моето начало,

къде е моята мечта?

Къде е трепетът от тази радост,

къде е онзи лъч от първата зора?


Аз знам - ей там някъде са скрити,

мълчаливо гледат те към мен.

Аз знам - някога ще ги открия

и ще бъда белия гълъб,

който ще прелита в този ден.


Знам, сега не трябва да тъжа,

в очите си сълзите да скрия,

но сърцето бие като камбана,

сякаш е угаснала свещ в този храм -

безпощадно се моли и зове

да запали светлините на невиността и доброто

и да ги опази там до век и вам.


Сега не трябва да се предам,

ще се боря с нокти до кръв,

ще се боря за усмивката си свята

и ще бъда в борбата пръв,

който се бори за свободата 

и за зрънце от любовта,

която в душата ще изникне и ще направи чудеса,

ще премахне всяка сълза

и на очите ще дари онзи лъч от радостта.
   
  Милан Милев


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милан Милев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...