Gavrail45 (Гавраил Йосифов) Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
53 307
20 jul 2020, 4:53

Лъчи

1.6K 6 23

Протягам ръце,

усещам лъчите

играят със мен

под сенките чезнат,

а после стаени

примамват мечтите

в очакване скрито

отново да блеснат.

Притварям очите

играта започва

и светло е някак,

там на душата,

дали преди мене

лъч я докосва

и озарява 

с обич тъмата.

Слънце потайно

облаци скриват

открадват лъчите,

с тях ги понасят

мечтите подмамени

и те си отиват

дали ще се върнат

от самота да ме пазят.

 

Юли,2020г

Варна,Гавраил

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Поздрав и на тебе Ели!Благодаря за присъствието!
  • Елка (Елка Тодорова)
    Елка (Елка Тодорова)
    Игра на светлината и сенките! Мъдър стих! Поздравления!
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Иржи,много хубав коментар който ме накара отново да се замисля относно самотата.Мисля си и за отнесените мечти.Благодаря!
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Красимира,с удоволствие видях че си ме посетила.Нека лъчите бъдат и с теб.Благодаря ти!
  • Иржи (Ирина Филипова)
    Иржи (Ирина Филипова)
    Всеки твой нов стих ме кара да се върна пак към по-старите, за да обобщя мнение, че твой патент е да описваш картинно детайли от природни явления, обекти , чрез разсъждения вътре в себе си, винаги с малко тъга и желание за сбъдване на нещо....най-вече да прогони самотата...А тези лъчи са наистина животворни и трябва да вярваш, че ще ти върнат мечтите отнесени...

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0