Лъчи
Протягам ръце,
усещам лъчите
играят със мен
под сенките чезнат,
а после стаени
примамват мечтите
в очакване скрито
отново да блеснат.
Притварям очите
играта започва
и светло е някак,
там на душата,
дали преди мене
лъч я докосва
и озарява
с обич тъмата.
Слънце потайно
облаци скриват
открадват лъчите,
с тях ги понасят
мечтите подмамени
и те си отиват
дали ще се върнат
от самота да ме пазят.
Юли,2020г
Варна,Гавраил
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados
