Протягам ръце,
усещам лъчите
играят със мен
под сенките чезнат,
а после стаени
примамват мечтите
в очакване скрито
отново да блеснат.
Притварям очите
играта започва
и светло е някак,
там на душата,
дали преди мене
лъч я докосва
и озарява
с обич тъмата.
Слънце потайно
облаци скриват
открадват лъчите,
с тях ги понасят
мечтите подмамени
и те си отиват
дали ще се върнат
от самота да ме пазят.
Юли,2020г
Варна,Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
