Протягам ръце,
усещам лъчите
играят със мен
под сенките чезнат,
а после стаени
примамват мечтите
в очакване скрито
отново да блеснат.
Притварям очите
играта започва
и светло е някак,
там на душата,
дали преди мене
лъч я докосва
и озарява
с обич тъмата.
Слънце потайно
облаци скриват
открадват лъчите,
с тях ги понасят
мечтите подмамени
и те си отиват
дали ще се върнат
от самота да ме пазят.
Юли,2020г
Варна,Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
