Лъчи
Протягам ръце,
усещам лъчите
играят със мен
под сенките чезнат,
а после стаени
примамват мечтите
в очакване скрито
отново да блеснат.
Притварям очите
играта започва
и светло е някак,
там на душата,
дали преди мене
лъч я докосва
и озарява
с обич тъмата.
Слънце потайно
облаци скриват
открадват лъчите,
с тях ги понасят
мечтите подмамени
и те си отиват
дали ще се върнат
от самота да ме пазят.
Юли,2020г
Варна,Гавраил
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гавраил Йосифов Все права защищены
