vanila_n (Виолета)
51 1272
9 jul 2007, 14:02

Лъжа 

  Poesía
593 0 3
Лъжа

Спомням си аз многократно

за онзи топъл, слънчев ден,

в който простичко и безвъзвратно,

светкавично отрече се от мен.


Дори за миг не се замисли

и за миг не се поколеба.

Захвърли на боклука всичко

заради една "лъжа".


Уви, причината за нея

не можах да обясня тогаз.

Но знай, от онзи ден -

престанах да живея аз.


Не ще се съберем отново, зная.

Надеждата умря, изтече.

Отдавна веч престанах да мечтая.

Отдавна не сънувам вече.


Сега жадувам искрено, горещо

спомените си да залича.

От сърцето любовта си да изтръгна

и омраза там да засадя.


За това чувство аз копнея

и проклинам любовта.

Макар да знам, че ще живея

отново паднала в лъжа.

© Виолета Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много е хубаво,но знай,че омразата няма да ти помогне(от личен опит знам)само ще ти вгорчи живота още повече!Така че се опитай да замениш старата с нова любов,която ще придаде нов смисъл на живота ти!ПОЗДРАВ!!
  • Неименна част от живота. Това е лъжата. Никой неможе да я избегне. Просто такъв е света ни. Точно попадение, БРАВО!
  • Лъжата е скритата истина! Харесвам този стих, Ванилийче!
Propuestas
: ??:??