Спомням си аз многократно
за онзи топъл, слънчев ден,
в който простичко и безвъзвратно,
светкавично отрече се от мен.
Дори за миг не се замисли
и за миг не се поколеба.
Захвърли на боклука всичко
заради една "лъжа".
Уви, причината за нея
не можах да обясня тогаз.
Но знай, от онзи ден -
престанах да живея аз.
Не ще се съберем отново, зная.
Надеждата умря, изтече.
Отдавна веч престанах да мечтая.
Отдавна не сънувам вече.
Сега жадувам искрено, горещо
спомените си да залича.
От сърцето любовта си да изтръгна
и омраза там да засадя.
За това чувство аз копнея
и проклинам любовта.
Макар да знам, че ще живея
отново паднала в лъжа.
© Виолета Всички права запазени