vanila_n (Виолета)
51 1272
9 июл. 2007 г., 14:02

Лъжа 

  Поэзия
592 0 3
Лъжа

Спомням си аз многократно

за онзи топъл, слънчев ден,

в който простичко и безвъзвратно,

светкавично отрече се от мен.


Дори за миг не се замисли

и за миг не се поколеба.

Захвърли на боклука всичко

заради една "лъжа".


Уви, причината за нея

не можах да обясня тогаз.

Но знай, от онзи ден -

престанах да живея аз.


Не ще се съберем отново, зная.

Надеждата умря, изтече.

Отдавна веч престанах да мечтая.

Отдавна не сънувам вече.


Сега жадувам искрено, горещо

спомените си да залича.

От сърцето любовта си да изтръгна

и омраза там да засадя.


За това чувство аз копнея

и проклинам любовта.

Макар да знам, че ще живея

отново паднала в лъжа.

© Виолета Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много е хубаво,но знай,че омразата няма да ти помогне(от личен опит знам)само ще ти вгорчи живота още повече!Така че се опитай да замениш старата с нова любов,която ще придаде нов смисъл на живота ти!ПОЗДРАВ!!
  • Неименна част от живота. Това е лъжата. Никой неможе да я избегне. Просто такъв е света ни. Точно попадение, БРАВО!
  • Лъжата е скритата истина! Харесвам този стих, Ванилийче!
Предложения
: ??:??