Две сърца влюбени,
без жал разделени...
Ряздялата надвисва над тях,
сърцето тъжи, а на лицето - смях.

Фалшива усмивка на лице,
мъка обгърнало тъжното сърце.
Външно са щастливи,
вътрешно гният живи

в мрак и празнота,
заради една лъжа,
изречена от черен злодей -
тяхната гордост. Проклей

демона с лъжливите лица,
погубил ги с проклета мъка.
Да са заедно копнеят,
но да царуват и владеят,

да са силни и горди
и никога тъй самотни.
Фалш и измама пред света,
студ и мраз в душата.

Искат заедно да изгорят,
но гордостта не преглъщат,
смеят се и са щастливи
пред "приятели" лъжливи.

Докога ще е таз лъжа,
докога ще издържат тез сърца,
таз любов да крият,
в болка сълзите да трият?

В гордост са обляни,
в черна мъка заляни!