Лъжа
Две сърца влюбени,
без жал разделени...
Ряздялата надвисва над тях,
сърцето тъжи, а на лицето - смях.
Фалшива усмивка на лице,
мъка обгърнало тъжното сърце.
Външно са щастливи,
вътрешно гният живи
в мрак и празнота,
заради една лъжа,
изречена от черен злодей -
тяхната гордост. Проклей
демона с лъжливите лица,
погубил ги с проклета мъка.
Да са заедно копнеят,
но да царуват и владеят,
да са силни и горди
и никога тъй самотни.
Фалш и измама пред света,
студ и мраз в душата.
Искат заедно да изгорят,
но гордостта не преглъщат,
смеят се и са щастливи
пред "приятели" лъжливи.
Докога ще е таз лъжа,
докога ще издържат тез сърца,
таз любов да крият,
в болка сълзите да трият?
В гордост са обляни,
в черна мъка заляни!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Николова Все права защищены
