Лъжа

7 oct 2010, 15:43

Poesía

598 0 4

Кошутена

без оправдание

заплетена из собственото си

себеотрицание.

Химерно гледаща

във непрогледното,

илюзия в

очите на неверното.

Под хълмовете на нечути

истини

господстваш в лицемерното

си искане.

Миражно истинска,

забулила си свойте

слабости, а

слабодушния

подкупила в греховности.

Недъгава сестра на истината

оставаш ТИ...

... лъжа,

обмислена и

лекомислена...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2010-10-19T09:53:42+03:00

Браво!
velikataniki (Николина Милева)

2010-10-10T17:10:01+03:00

аз странно как съм пропуснала...реален, истински стих...Поздравления
airiskra (Искра Радева Николова)

2010-10-09T12:34:57+03:00

Благодаря ви за топлите коментари,Илко,Веси,Забравена,Митко и Ангел!
Мразя лъжата и обичам да залагам на истината, дори да е неудобно- пряма.Но едновременно с това смятам, че човек трябва да е деликатен с околните!Хубав ден!
ivanleko91 (Ангел Колев)

2010-10-08T09:51:29+03:00

Ти си толкова Искрена - очаквах такова отрицателно отношение към Лъжата...
Поздравления за позицията - споделена и от мен!
Напълно!