18 mar 2006, 13:50

Лъжа

  Poesía
1.1K 2 2

Какво ли ми липсва,

какво нямам аз?

Защо съм самотна

в този късен час.

 

Кого ли аз чакам,

за кого роня сълзи?

За теб ли са, мислиш?

О, не, миличък,  минало вече си ти!

 

Защо да тъгувам,

нима би тъгувал и ти?

За теб бях играчка,

но отегчи се от мен вече ти.

 

Кога ли отново

друг любим ще срещна аз,

но чист , тъй искрен и нежен,

който не за себе си да мисли, а за “нас”.

 

Нима се определям недостойна

втори шанс животът да ми поднесе?

Да дойде принц красив отдалече

и в чудна земя да ме отведе.

 

Дори когато тъй мечтая,

спомням си аз  твоите лъжи.

С какво пък толкова остана в мене?

Та ти сърцето ми разби!

 

Но ти, ах, ти не се надявай,

че ще се върнеш някой ден,

голяма болка ми донесе

и любовта угаснала е в мен.

 

Върви търси си друга жертва,

чието сърце да съкрушиш,

но никога недей забравя

че туй, що си убил веднъж, не може да се възкреси!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирела Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...