Лъжа
Какво ли ми липсва,
какво нямам аз?
Защо съм самотна
в този късен час.
Кого ли аз чакам,
за кого роня сълзи?
За теб ли са, мислиш?
О, не, миличък, минало вече си ти!
Защо да тъгувам,
нима би тъгувал и ти?
За теб бях играчка,
но отегчи се от мен вече ти.
Кога ли отново
друг любим ще срещна аз,
но чист , тъй искрен и нежен,
който не за себе си да мисли, а за “нас”.
Нима се определям недостойна
втори шанс животът да ми поднесе?
Да дойде принц красив отдалече
и в чудна земя да ме отведе.
Дори когато тъй мечтая,
спомням си аз твоите лъжи.
С какво пък толкова остана в мене?
Та ти сърцето ми разби!
Но ти, ах, ти не се надявай,
че ще се върнеш някой ден,
голяма болка ми донесе
и любовта угаснала е в мен.
Върви търси си друга жертва,
чието сърце да съкрушиш,
но никога недей забравя
че туй, що си убил веднъж, не може да се възкреси!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирела Илиева Всички права запазени
