Какво ли ми липсва,

какво нямам аз?

Защо съм самотна

в този късен час.

Кого ли аз чакам,

за кого роня сълзи?

За теб ли са, мислиш?

О, не, миличък,  минало вече си ти!

Защо да тъгувам,

нима би тъгувал и ти?

За теб бях играчка,

но отегчи се от мен вече ти.

Кога ли отново

друг любим ще срещна аз,

но чист , тъй искрен и нежен,

който не за себе си да мисли, а за “нас”.

Нима се определям недостойна

втори шанс животът да ми поднесе?

Да дойде принц красив отдалече

и в чудна земя да ме отведе.

Дори когато тъй мечтая,

спомням си аз  твоите лъжи.

С какво пък толкова остана в мене?

Та ти сърцето ми разби!

Но ти, ах, ти не се надявай,

че ще се върнеш някой ден,

голяма болка ми донесе

и любовта угаснала е в мен.

Върви търси си друга жертва,

чието сърце да съкрушиш,

но никога недей забравя

че туй, що си убил веднъж, не може да се възкреси!!!